(1715 – 1771) Само ръката на приятел може да извади тръна от сърцето.

(1715 – 1771)

Само ръката на приятел може да извади тръна от сърцето.

Да се удивиш е задоволителна една минута. За да направиш нещо изумително, са нужни доста години.

Всеки, учещ историята на националните бедствия, може да се убеди, че по-голямата част от нещастията на земята ги докарва невежеството.

Историята е разказ на събитията, а романът – история на възприятията.

Ако нямат аргумент, привеждат цитат.

Бащата споделил на сина си: " Ти си глупав, само че бъди поне решителен и това ще изкупи ненапълно твоята нелепост. "

Великите умове стигат по идентичен метод и до великите пороци, и до великите добродетели.

Всички лимитирани хора непрекъснато се стремят да опозорят хората със необятен и изчерпателен разум.

Всички религии – без изключение – са проникнати от фанатизъм и го удовлетворяват с потоци от човешка кръв.

Заблуждението постоянно си противоречи, но истината – в никакъв случай.

Казват, че великият човек не е подобен в очите на своята жена или своя лакей. Вярно е. Кой може да привикне да живее с човек, на който се постанова прекомерно постоянно да се възхищава?

Да забраниш на индивида да обича и желае, значи да го лишиш от неговата същина.

Желанията са цветовете на любовта, а наслажденията – нейни плодове.

Двете най-чести аргументи за нещастието на хората са: от една страна, незнанието какъв брой малко им е належащо, с цел да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните стремежи.

Задачата на изкуството е да вълнува сърцата.

Законите дължат своята сила на нравите.

Любовта гори по разному в сходство с другите характери. У лъва парещият и свиреп пламък се показва в ръмжене, у високомерните души – в неуважение, в нежните души – в сълзи и отчаяние.

Този, който непрекъснато се сдържа, е постоянно трагичен – поради страха да не бъде трагичен в миналото.

Може да се смята за изцяло свободен от завист само този, който в никакъв случай не е изучавал себе си.

Деспотизмът властва единствено над безропотни подчинени. Хората получават темперамент единствено в свободни страни.

Същността на любовта се заключава в това в никакъв случай да не бъдем щастливи.

Един от сигурните способи да съдиш за характера и мозъка на индивида е по избора му на книги и другари.

Няма нищо по-илюзорно, от първите признаци на талантливост. И Нютон, и Фонтенел са били напълно посредствени като възпитаници. Класовете са цялостни с благи деца, само че светът е изпълнен с глупави хора.

Еднакво е щастието да бъдеш победител или надвит в борбите на любовта.

Желанието е движеща мощ на душата - душата, лишена от стремежи, закърнява. Трябва да желаеш, с цел да действаш, и да действаш, с цел да бъдеш благополучен.

Който самичък себе си смята за нещастен, той в действителност става трагичен.

Жестокостта винаги е резултат от боязън, слабост и безволие.

За да бъдем напълно лишени от смелост, би трябвало да сме напълно лишени от стремежи.

Любовта се трансформира в морален грях, когато стане главно занятие. Тя отслабва мозъка и принуждава душата да деградира.

Изкуството на политиката е изкуството да се прави по този начин, че всекиму да е преференциално да бъде благодетелен.

Възпитанието ни прави такива, каквито сме в същина.

Има хора, които би трябвало да ги изумиш, с цел да ги убедиш.

Добродетелта има доста проповедници и малко мъченици.

Книга, чието достолепие се заключава в тънкото наблюдаване на нещата и човешката природа, в никакъв случай няма да престане да се харесва.

Любовта е подарък небесен, за който следва да мечтаят само най-съвършените души и най-прекрасното въображение. Горещите наслади се укротяват от брака, небесният подарък се изгубва под въздействие на грубия и блудкав разврат, а изгодата го трансформира в стока.

Мъдростта води в препоръките, а ориста – в събитията.

На страстите, науките и изкуствата са задължени за откритията, а душата – за благородството.

Ние приказваме парадокси, заради неспособност да открием истината.

Няма нищо по-опасно от пристрастености, които разсъдъкът ръководи прекомерно разпалено.

От всички пристрастености завистта е най-отвратителната. Под знамето на завистта шества ненавистта, измяната и интригата.

Само по действия ние можем да съдим за вътрешните придвижвания, за мислите, за дейностите, за другите усеща.

Съревнованието основава гении, а желанието за възхвала ражда таланти.

Този, който надълбоко изследва своята душа, толкоз постоянно се хваща в неточности, че непредпазливо става скромен. Той към този момент не се гордее със своята грамотност и не смята себе си за освен това от другите.

Умът е сходен на здравето: този, който го има, не го вижда.

Фалшивите хора минимум познават хората – тъй като са прекомерно заети да крият личната си същина.

Често жертват най-големите радости на живота, с цел да се гордеят с това, че са били принесени в жертва.

Човек е на процедура ученик на всички заобикалящи го предмети, на всички тези положения, в които го сложи казусът.

Изображение: bg.wikiquote.org